18 август, петък
.jpg)
неделя
Как се влюби в него?Не знам, говорехме си...
18 август, петък
-Хубав и прекрасен ден! Събуждането сутрин е най-добрият подарък, който животът може да ни даде. Всичко останало можем ние да си дадем - един на друг и всеки на себе си.💋
-Yes, good morning my love, and how was your night?Да, добро утро, любов моя, и как мина вечерта ти?
Той подиграва ли се с мен? Играе ли си с мен? Знае колко разстроена бях, а ме пита как е минала вечерта ми. Защо съм толкова чувствителна към думите му?
-Нощта ми премина спокойно, под шума на проливен дъжд. Как беше при теб?
- Ok, I'm just worried about the trip, but I can't get to it.Добре, само се притеснявам за пътуването, но не мога да стигна до него.
Пак ще пътува някъде, а не ми казва нищо. Нито къде отива, защо отива, нито колко време ще се бави, нищо. Не споделя. Аз ли не го предразполагам, или просто си е такъв? Или крие нещо от мен?
- ❤️❤️❤️ I will be dressing up for work.❤️❤️❤️ Ще се обличам за работа.
Кратко, ясно, точно, със студенина. Няма "скъпа моя", няма "любов моя", "honey". Но има три червени, безмълвни сърца. Вярно, това си заслужих. Ще се опитам да го преодолея. Дали ще намеря правилния път?
Кое ми е по-трудно - да си тръгна или да остана?
Човек не избира в кого да се влюби, но избира какво да направи. Правилното решение е верният избор. Много въпросителни, нали?
След няколко часа пак пиша аз, а не той.
- Здравей, вчера видях новата публикация на твоята страница. И написах съобщение, както каните вашите читатели. И днес, преди три часа, ти ми отговори. Не ме ли позна? Не разбра ли, че съм аз? Признавам, ти ме развесели. Браво, започваш да работиш по страницата. Надявам се да имаш успех възможно най-скоро. Всъщност, ти какво работиш? По страницата във Фейсбук или нещо друго?
Въпрос, на който той отново няма да ми отговори. Знам защо. След три часа дойде отговорът. Съвсем неадекватен.
-Ок.Добре.
Многозначително. С послание. Защо не го разбрах тогава? Чак сега, когато препрочитам всичко, което сме си писали от самото начало, разбирам много неща.
-Добър вечер! Как мина работният ти ден, скъпи?
-Ok I will get soon I had a bad day at work.Добре, скоро ще дойда. Имах лош ден на работа.
- Ще те чакам. Мога да ти напиша нещо, което ще те развесели.🥳
-Okay, but I really need to talk to you about something when I get home.Добре, но наистина имам нужда да говоря с теб за нещо, когато се прибера.
Разказах му уж весела история, но получих удар, от непозволените. До сега не ми е писал по този начин.
- Are you there? I'm being serious I really want us to talk about something very important and I am home. I'm not here to talk about stories, ok? If you are not serious with me....Там ли си? Говоря сериозно, наистина искам да поговорим за нещо много важно и съм си вкъщи. Не съм тук, за да чета истории, нали? Ако не си сериозна с мен...
Ако не съм...какво? Прозвуча ми доста плашещо. Започваха разни мисли в главата ми да се прокрадват, но да изчакам, нека да прочета какво ще ми напише.
- Добре, говори, пиши, аз ще чета. Усещам, че си ядосан. Чакам те. Закъсняваш, моля не ме дръж в напрежение.
След половин час чакане от моя страна, най-после той е на линия. И както досега, много приятно загрижен за мен.
-I'm here now. Can we talk honey? Honey, hope you had something to eat.Сега съм тук. Може ли да поговорим, скъпа? Скъпа, надявам се да си хапнала нещо.
-Какъв е този въпрос? Това сериозните неща ли са, скъпи?
-I just want to know how you are before I can tell you want I want too tell you.Просто искам да знам как си, преди да ти кажа, това, което искам да ти кажа.
Умът ми пак попита: Как се влюби в него? Сърцето ми отвърна: Не знам, говорехме си.
Той, притеснен ли е, объркан ли е, кой знае какво ще ми каже....Или не знае как да ми го каже. Но го е грижа дали съм хапнала....Боже, мой! Чак сега се разчувствах, нищо, че вече подозирам какво ще ми каже.
-Няма значение как съм, кажи ми какво има? Ще приема всичко спокойно, скъпи, не се притеснявай.
- I need a favor from you so that I can also start my new project in Greece. Honey, I might come see you, that's what I've been thinking about what to do 😔😥Имам нужда от услуга от теб, за да мога и аз да се заема с новия си проект в Гърция. Скъпа, може да дойда да те видя, това е, което обмислях какво да направя 😔😥
-Това ли е? Може ли по-подробно? Ако е толкова важно, моля, обясни ми за какво става въпрос. Нищо не ти пречи да напишеш всичко. От какво се страхуваш? Ще ти отговоря веднага, защото вече имам готови отговори за всичко, скъпи.
Той се бави, незнайно по каква причина, а аз го подсещам, че съм на линия и го чакам.
-Не съм свикнала да ме размотават, скъпи.
Изнервена съм, той се бави, сигурно се чуди как да ми каже това толкова важно за него нещо. И последва ударът му под кръста.
-I'm dealing with documents in Greece, but my account is blocked. I don't know if you can help me with money. So that I can make this trip. And I promise to return them to you. So can you do me a favor with some money?Имам работа с документи в Гърция, но сметката ми е блокирана. Не знам дали можеш да ми помогнеш с пари. Така че да мога да направя това пътуване. И аз обещавам да ти ги върна. Така че можеш ли да ми направиш услуга с малко пари?
Това ли било? Пари? Искаш от мен, която познаваш само от няколко седмици, пари? И дори не си ме виждал. И всъщност не ме познаваш! Нямаш ли семейство, приятели, роднини? Някой друг, когото познаваш добре, от тях да поискаш?
Но отговорих по друг начин. Исках да покажа толерантност.
- Досега и двамата сме си казали, един на друг, по няколко неверни неща, по няколко лъжи. Но сега ще напиша истината. Моля, прочети това бавно и внимателно. НЕ ИСКАМ, НЕ МОГА. Ако не си съгласен с моето „Не“, ще си помисля, че не спазваш моите граници. Опитвам се да откажа учтиво, кротко, за да не се обидиш. Надявам се на взаимно уважение и приемане на мнението на другия. Това е моето решение.
-If you can't you can forget it оk?Ако не можеш да ми дадеш, можеш да го забравиш, нали?
-Ти, скъпи, имаш ли още нещо да ми кажеш? Имаш ли отговор, любов моя?
"Скъпи", "любов моя", как си го позволих? Това се случва късно вечерта. Той млъква, а аз започавам една канонада от съобщения - до следващия ден на обяд. Всичко на всичко 12 съобщения.
И тогава, на обяд, идва неговото по-дълго съобщение.
-Hello, good morning, love. What are you saying am filming location now. I really need help. Why do you asked, don't you know me, my dear. Oh my God! I really love you. And I care about you so much which I will be your love forever. Yes, I love you tell me do you know me? Thanks so much. I love you.
Здравей, добро утро, любов моя. Какво искаш да ми кажеш, снимам на място сега. Наистина имам нужда от помощ. Защо питаш, не ме ли познаваш, скъпа моя. Боже мой! Наистина те обичам. И толкова много ме е грижа за теб, че ще бъда твоята любов завинаги. Да, обичам те, кажи ми, познаваш ли ме? Благодаря много, обичам те.