17 август, четвъртък

 

Как се влюби в него?

Не знам, говорехме си...

17 август, четвъртък

           

- Hi, good morning from me, my love, I just got up now hope you are ok love tell me how are you doing hope you are doing well. How was your day? Hope you had a good day. Ok? Good night sleep well 😘

             Здравей, добро утро от мен, любов моя. Току-що станах, надявам се, че си добре, любов, кажи ми как си, надявам се, че си добре. Как беше денят ти? Надявам се, че си имала добър ден. Добре? Лека нощ, спи добре. 😘

                                  -Здравей! Радвам се че си добре! Как си сега? Часът е 0:46. Трябва да спиш. Добре съм, беше ми скучно без теб.

             

 - I need to sleep, love. Ok? Good night, love you too, baby.

   Трябва да спя, любов. Добре? Лека нощ, и аз те обичам, скъпа.

   Съвсем се обърках. Колко е часът, ден ли е, нощ ли е, къде е, кога спи, водка ли си е пийнал, пълна бъркотия. И не съм му писала, че го обичам. А той:"love you too, baby". Не съм споменавала нищо за чувствата си. Наистина съм объркана.

                           -Добре, лека нощ и сладки сънища. Искам да ти кажа нещо, но ще го направя друг път.

             

- Ok, good night, my love.

  Добре, лека нощ, любов моя.

  

    Но не се сдържах. Писах му след половин час. Ах, тази моя прибързаност, винаги страдам от нея. Оставям емоциите ми да властват. Така и не се научих да ги владея, да ги контролирам.

                           - Благодаря за пожеланията. Но не се сдържам. Дано не ти развалям настроението, не искам да те обидя, но ще кажа, каквото ми е на сърцето. Ти и аз си пишем съобщения от броени дни. А от два дни ти ме наричаш „любов“. Аз имам само една любов. Смъртта ни раздели. Но докато аз дишам, ще бъда само негова. Моля те, не ме наричай така          повече. Спокойна нощ!

   Пак Даниел ми е в главата. Пак правя сравнение с Даниел, както всеки път досега. И всеки път той печели. Като омагьосана съм.

   И от тук нататък всичко тръгна в обратна посока. До сутринта написах пет съобщения, които изтрих. Изтрих ги, но само за мен, само в моя чат ги няма. Той сигурно ги е прочел. Не помня какво съм му писала. Но е сигурно, че не му е харесало написаното, защото поведението му се промени.

  След тези пет, вече изтрити, съобщения написах до вечерта още три. Исках да замажа положението. Но не успях напълно.

                              - Съжалявам много. В изблик на емоции ти написах много неща. Но се страхувах, че ще те разочаровам и нараня. Така, че изтрих всичко. И така...Добър ден, приятелю! Как спа? При теб всичко е наред, нали?

   Каква съм глупачка! Колко съм глупава! Нетактична, а може би и жестока. Той се обръща към мен с "любов моя" и "скъпа моя", "love you too, baby", а аз го наричам "приятелю". Затова той мълчи, никаква реакция от негова страна.

                              -Здравей, Ще ми кажеш ли какво става? Как си? Имаш ли време за разговор? Повярвай ми, понякога само един разговор е достатъчен, за да стопли душата на човек...трябва само да го поискаш.😢😢

 Дрън -дрън. За какво му се моля? И мъжете имат честолюбие и гордост. И са чувствителни. Защо го отблъснах така жестоко? Какво искам от него? Може би и аз не знам точно какво.

                             -Здравей, знаеш ли, ти беше прав. Когато ме попита защо не ти казах, че съм получила съобщение. Получих съобщение. Вчера. Във Фейсбук месинджър. Пишеше: „Добро утро на най-красивото момиче, което съм виждал“. От фен страницата "А...с". Имаш ли нещо общо с тази страница във Фейсбук?

  До сега той мълчеше, упорито, много упорито. Появи се след третото ми съобщение, чак след полунощ.

            

-No, no, but I try to tell you that I love you, but you don't believe me. You do not believe me.

 Не, не, но се опитвам да ти кажа, че те обичам, но ти не ми вярваш. Не ми вярваш.

  

   Сега, от позицията на времето ми се иска да му кажа: Скъпи мой, моля те, запомни от мен: 

Не трябва да даваш прошка за думи, изречени в момент на гняв. Тези думи винаги са добре обмислени в момент на спокойствие.

   Но няма на кого да кажа това. Няма го. Вече го няма. Всъщност, любими, аз ти имах доверие. Вярвах на теб, но не вярвах на дявола в теб.

   Запомнете, момичета, когато един мъж ви каже, че ви обича, никога те му разказвайте за отминалите си любови, за бившите си любими. Нищо не казвайте. Мъжете са много чувствителни на тази тема.

 На кого ли пиша.....

                            - Здравей, ще продължавам да ти пиша, любими. Ти ще продължиш да мълчиш и да не ме забелязваш. Така ще ме нараниш и ще ме прогониш. И ще си помисля, че това е причината. Че те затрупвам със съобщения. Но се надявам да събереш смелост и да ми кажеш причината, поради която да спра да го правя. Докато не ми кажеш, няма да се откажа.

                           - Здравей, какво стана? Ядосах ли те? Подразних ли те? Да не те обидих? За това, че ти написах истината? Написах ти още няколко истини. Но като прочетох написаното се уплаших, че точно това ще се случи. Изтрих ги с надеждата, че няма да ги прочетеш. Хайде тогава. Да започнем да се лъжем. Един друг. Двамата. Заедно. Аз и ти. Може дори да се почувстваме по-добре. Така или иначе сме си казали по няколко лъжи досега. Да не излезе, че единият от нас е професионален лъжец?

                           - Отписах се от всички групи и страници, които следвах. Остана само твоята фен страница. Ако е необходимо, ще деинсталирам и Google Chat. Всеки от нас да живее в своя свят. Няма ли да ми отговориш? Добре, съгласна съм, научена съм да уважавам решенията на другите.

   А той през цялото това време мълчеше. Сигурно преживяваше, може би и страдаше. Или нещо планираше, премисляше? И вероятно не изтърпя моите досадни писания.

             

-No, my dear. I was busy with my computer. But I told you, why didn't you believe me? It's okay, okay, what are you doing? I have ongoing work on the project.
Не, скъпа моя. Бях зает с компютъра си. Но ти казах, а ти защо не ми повярва. Всичко е наред, добре, какво правиш? Имам текуща работа по проекта.

                            -Какво ми каза? Какво? Какво не повярвах? Не исках нищо друго освен да говорим. Сигурно съм егоист. Иска ми се само да можем да говорим като непознати - виртуални непознати. Чувствам се добре, когато споделям с непознати. Това не означава, че споделям с всеки, когото срещна на улицата.

             

-I understand.What are you doing, honey?

 Разбирам. Какво правиш, скъпа?

 

                           - Какво правя? Тук вали проливен дъжд. Излязох на двора и стоях пет минути под дъжда. Да изчистя главата си. И да събера смелост да ти пиша. Е, желая ти ползотворна работа! Но знай, че имам още много да ти разказвам за себе си. Моля, когато можеш, отдели малко от времето си, за да го споделя с теб. Това е всичко, което ми трябва.

                           - Добре, наричай ме "любов", наричай ме както искаш. Единственото нещо, от което се нуждая, е малкото време, което ще отделиш, за да си пишем. За което ще съм много благодарна.

           

- You know I love you, well, you're so sweet, I'll always be with you.

  Знаеш, че те обичам, добре, толкова си сладка, винаги ще съм с теб.

 Това малко ме успокои. Само малко. Написа го, за да сложи край на моята малка паника. 

  Успях да дочакам следващия ден. Какво ли ще ми донесе?

MORE
FROM THE START