Началото

Как започна всичко.

Началото

Как се влюби в него?
Не знам, говорехме си...



                                                                ПРОЛОГ

   Ще прочетете какво преживява едно младо момиче, останало само, без родители, в началото на студентския си живот. Как се поменя животът на младата Лилия през последните 12 години. Всички нейни любовни трепети, размисли и борбата ѝ за силната любов, появила се от виртуалното пространство. Макар и млада, и живяла в самота, тя защитава ценностите, наследила от родителите си. Кое ще вземе връх, тези ценности или избухналата като вулкан виртуална любов? 


1 август, вторник


    Август, месец на отпуските, на късното ставане сутрин и... време за моя дневник. 
    Връщам се във времето назад.  
    Аз съм Лилия. През онези шест месеца, когато трябваше да бъда в покой. Когато бях в гипс, бях сама и нещастна. Когато искрено съжалявах, че съдбата не ме пожали. Потъвах в четенето на книги, размисли и...Интернет! Ах този интернет! Ах този Фейсбук месинджър и Гугъл чат! Време за сърфирането в Интернет и всички социални медии.
    Там започнах да споделям своите мисли.
    Оказа се, че запознаването с нови хора става все по-лесно. А намирането на идеалния партньор в живота - все по-трудно.


                                              2 август, сряда


  Харесах публикация в една фен страница, изпратих съобщение с коментар и....в месинджъра получих съобщение.
    
         
-Здравейте, Лилия! Кажете ни как можем да ви помогнем?

            -Здравейте! Пожелавам ви здраве и успех!

-Здравей, как си? Какво правиш? Разкажи ми нещо за себе си.

           -Аз съм от България и по професия съм психолог.

    Така започна всичко. Лесно, безобидно, думите се лееха, и моите, и неговите. На различни теми. Спомням си една от тях - любовта.
    Веднъж ти ме попита: Какво е любовта? Спомняш ли си, любими? Аз ти отговорих много задълбочено. После съжалих, мислех, че ще те отблъсна с моето многословие, но не се случи. 
    И се появи ти, моята виртуална любов. Всичко започна като на шега. "Здравей, как си? Какво правиш? Разкажи ми нещо за себе си."
    Не знам как се казваше той, от къде е, как изглежда. Но топлотата, която се излъчваше от думите, които ми пишеше, ме заплени. Другото нямаше значение. Търсех само някой и място, където да споделям мислите си, чувствата си. 
    И го намерих при него.

MORE
OpenCloseComments