Първото мое писмо
.jpg)
Как се влюби в него?Не знам, говорехме си...
4 август, петък, 20:25 РМ
Любими, имам желание да ти разкажа накратко за моя съзнателен живот. За живота ми след пълнолетие, когато си сам и си хванал в ръце юздите на живота си. Имам потребност от това и те моля да се съгласиш с мен. Моля те да го приемеш. Като за последно. Вероятно ще е текст, който е по-дълъг от нормалното, но те моля, прочети го бавно и спокойно. За да ме разбереш.
Аз съм единствено дете на своите родители. Много обичах татко. Той беше за мен всичко. С мама отношенията ни бяха съвсем други. Нямам обяснение за това, че мама не беше толкова близка с мен. Но татко правеше всичко, за да съм щастлива.
Когато завърших средното си образование той посади едно растение до фасадата на нашата къща. И досега то обвива къщата ни, в която някога живееха разбирателството и любовта.
След като завърших гимназия учих в спортната академия. Бях национален състезател и не ми беше трудно. Там срещнах, напълно обяснимо, много и физически красиви млади мъже.
Но колегите ми създадоха комплекс за малоценност. Защото съм висока на ръст.
Представи си мен, млада жена, с ръст от 178 см. Към тях прибави още 2-3 см. от косата и още 7-12 см. от високите токчета на обувките. Представяш ли си как се чувства един млад и красив мъж, който разговаря с мен, гледайки постоянно нагоре?
Усмихна ли се, любими? Тук и аз се засмивам всеки път, когато си спомням за това. Тогава имах мания по обувките с високи токчета.
Съжалявам, спомних си, че не обичаш да четеш историите ми, любими. Извинявам ти се.