Още последствия
.jpg)
Как се влюби в него?Не знам, говорехме си...
8 август, вторник
➤Нямам семейство, няма с кого да говоря и затова предпочитам да пиша. Събрала съм цяла папка с ръкописи. Когато реша, мога да издам автобиографична книга.
➤ Вече нямам приятели. Част от тях живеят и работят в чужбина. Другите, които останаха тук, не оцеляха по време на пандемията. А аз как оцелях без да се разболявам, нямам обяснение.
➤ Отказах се и от фитнеса, ходенето и бягането за здраве. Оставих само леките упражнения вкъщи и то само сутрин.
Но съдбата сигурно все още има изненади за мен. И ги очаквам.
➤ Сега живея сама в къщата, в която са живели баба и дядо, и която са оставили на татко, а той остави на мен.
Сега съм сама и ... нещастна. И искрено съжалявам, че съдбата не ме пожали. След работа потъвам в четенето на книги, гледането на филми, размисли и...Интернет! Ах този Интернет! Ах тези Facebook месинджър и Google chat!
Там започнах да споделям своите мисли. Защо там ли? Защото установих, че когато споделям проблемите и чувствата си с най-близките си хора, виждам в очите им съжаление. Те ме съжаляват! А аз не искам да ме съжаляват, много е тъжно. Когато споделям с тези, които уж са мои приятели, виждам в очите им радост. Представяш ли си, те се радват, защото аз страдам!
Затова реших, че ще споделям всичко, което чувствам с непознати. Надявам се да бъда разбрана.