14 август, понеделник
.jpg)
Как се влюби в него?Не знам, говорехме си...
14 август, понеделник, 10:34 АМ
- I'm here. Good morning, darling, How are you today? I will work on the project at home.
Тук съм. Добро утро мила. Ти как си днес? Ще работя по проекта си вкъщи.
-Добро утро! Каква сутрин, вече е обяд (шегувам се). От 6 сутринта съм на крака. Можеш ли да ми кажеш накратко какъв проект е това? И чакам твоето решение.
-Добре, разбрах, не ти се говори, желая ти ползотворна работа.
-Thanks. But can we talk about something.
Благодаря. Но можем ли да говорим за нещо?
- Какво има пак? Какво те вълнува в момента?
- Искаше да говорим за нещо. Отказа ли се?
След няколко минути:
-Never mind maybe you are not interested
Няма значение, може би не се интересуваш.
Какво става с този човек? Спокойно ми пише "my dear" и " I love you", а не ми казва от какво има нужда, помощ някаква ли, от добри думи ли, от какво? И изчезна. Офлайн е. До вечерта, и то до около полунощ.
-Защо мислиш така? Не трябва ли първо да ме питаш дали се интересувам? А предложението ми от вчера, обмисли ли го? Имаш ли нужда от повече време? Защото съм готова с предложението си.
-You know why are you talking too me like this?
Знаеш ли защо ми говориш така?
-Да, знам. Защото чувствам, че нещо не е наред. Усещам, че мислите ти са объркани. Не си честен, не ме питаш дали ме интересува. Не ми казваш какво е намерението ти.
-It's fine. Naver mind. So tell me how was your day my dear?
Добре, няма значение. Кажи ми как мина денят ти, скъпа моя?
- Денят ми мина много добре. Всъщност ден като всеки. Оставих те да работиш по новия си проект. Не те притеснявах. Всъщност ти прочете ли всичко, което ти написах? Ако не си имал време да го прочетеш спокойно, направи го.
- Yes, I had. I also replied to your message with a ❤️ when I saw it. Did you forget? When you talk about my page do you really want to help me with
Да, имах. Отговорих ти и на съобщението със ❤️, когато го видях. Забрави ли? Когато говориш за моята страница, наистина ли искаш да ми помогнеш?
- Да, искам да помогна. Не ми ли вярваш? Моля, прочети отново какво ти написах. За идеята ми. За твоята Facebook фен страница.
Повтаряхме едно и също нещо, няколко пъти, а вече минава полунащ. Той, явно опипва почвата.
- And how can I be sure I'm the only one you talk to like that? Tell me.
И как да съм сигурен, че съм единственият, на когото говориш така? Кажи ми.
Започна се. Търси се някакъв предтекст, за нещо, но за какво? Или иска да ми каже нещо, но не може, или не знае как да го направи.
-Не, не разбирам какво искаш да ми кажеш, но няма значение. Знаеш ли колко е часът сега? Не, това не е моят въпрос. Просто стана много късно, тоест вече е много рано.
-Yes, I know, my dear, it's past midnight here, and it's already early morning. It's 02:38 am. Exactly.
Да, знам, скъпа моя, тук минава полунощ, и е вече рано сутрин. Часът е 02:38 сутринта. Точно.
Значи, че ние сме в един и същи часови пояс. Къде ли живее, в коя държава? Нищо не ми казва. Когато го попитам, макар и не съвсем директно, отминава въпроса ми, сякаш не го е прочел.
- Добре, благодаря за отговора. Сега предлагам да поспим малко. Съгласен ли си? Хората се нуждаят от сън през нощта.
- I agree with you. But you will sleep now and I will sleep when I finish some papers, I have to work on my computer.
Съгласен съм с теб. Но ти ще спиш сега, а аз ще спя, когато приключа с някои документи, трябва да работя на компютъра си.
-Моля, позволи ми да напиша това. Моля, прочети го няколко пъти, ако е необходимо. Преди да заспя тази нощ осъзнах нещо много важно за мен. Надявам се, че ще бъде полезно и за теб. Знаеш ли, искам да поставя нашата виртуална комуникация в рамка. Не търся никакви ползи от тази наша комуникация. И ти трябва да направиш същото. Сега знам, че споделянето с непознат носи големи ползи. Защото споделиш ли със семейството – ще те съжалят. Ако споделяте с приятели, те ще се радват на твоето нещастие, защото не са истински приятели. Моля, позволи ми да споделям с теб моето ежедневие. Не ми трябва нищо повече. Вярвам, че ти, както всички останали, имаш нужда от това. Моля, споделяй с мен какво те вълнува. Сигурна съм, че ще имаме голяма полза от това наше виртуално приятелство. Много често не спя цяла нощ. Не е нормално. И знам защо е така. Но няма с кого да го споделя. Не искам другите да изпитват страданието ми заедно с мен. Някой ден ще ми позволиш ли да споделя с теб какво чувствам? И както винаги ще се извиня. Моля те. Съжалявам, не исках да те безпокоя.
- Thanks for sharing ❤️ You are loved in my heart ❤️ I was hoping to hear how you feel about me sooner. But I really need to know that we are good together.
Благодаря за споделянето ❤️ Ти си обичана в сърцето ми ❤️ Надявах се да чуя какво чувстваш към мен по-рано. Но наистина имам нужда да знам, че сме добре заедно.
- Не спиш ли като мен? Не би трябвало да е така.
- Ok, love you, goodnight!
Добре, обичам те, лека нощ!
- Моля, позволи ми да ти пиша всеки ден. Всяка вечер. Не искам да се меся в ежедневните ти задължения. Моля само да споделям и да усещам твоята съпричастност. Или успокоението, че някой е с мен. Благодаря за това.
- Ok love ❤️
Добре, любов ❤️
-Изумяваш ме! Защо не си в леглото Все повече ме караш да мисля, че сме сродни души. Между другото, ти от коя зодия си? Ако не е тайна през кой месец си роден?
-I was born 22 September 1990.
Роден съм на 22 септември през 1990 година.
-В 4-тата събота на 1990 г. Числото на твоя жизнен път е 5. Твоят зодиакален знак е Везни с управляваща планета Венера, твоят рожден камък е сапфир. Оооо, Венера, проблеми с жените! Ти винаги ще имаш проблем със жените. Или ти няма да ги разбираш, или те - теб.
-Hmm aww thank you.
Хмм, благодаря ти.
-Родена съм в началото на април 1988 г. Диамантът е рожденият камък за хората, родени през април. Този камък представлява вечната любов и е добре познат в много култури. Този камък често се свързва с вяра, честност, вечна любов, невинност и вечен мир. Изпращам ти мои снимки.
-This is beautiful
Това е красиво.
-Още малко и ще ти пожелая "Добро утро!". Успешен и ползотворен ден!
-Ok I have too get too bed. Bye, love you!
Добре, аз също трябва да си легна. Чао, обичам те!
-Благодаря! Отдавна никой не ми го е казвал!
-You are so beautiful and sexy sweet darling and I will never hurt you by love.
Ти си толкова красива и секси, мила, скъпа и никога няма да те нараня с любов.
Тук спестих нещо. Освен комплимента, че съм красива и секси, ти ми написа, че говоря, разбирай, пиша, като "old woman" - стара жена. Не съм стара. Преживяла съм много. Много трагични моменти, много мъка и тъга.
-От къде знаеш? Не говори така, нищо не знаеш!
-Ok, fine 🥺 I know nothing.
Добре, добре 🥺 Не знам нищо.
- Отговаряш правилно. Никога нищо не знаеш. Всичко е скрита картина. Спокоен ден, нека бъде ползотворен.
- Още ли не спиш? 7:54 часа е. Полях цветята, нахраних котките на улицата, изметох двора, изпих първото кафе (имитация на кафе, билково, защото кафе не пия) и сега мога да правя каквото си искам. До довечера!
И така до сутринта. До 7:54 ч. Да бях го погледнала в очите, ако можех. Щях да разбера дали е така. Защото думите понякога лъжат, но очите винаги изразяват истината. Но как се почувствах? През последните 12 години живях, надявайки се някой да забележи хубавото и доброто в мен. Той, непознатият, го направи. Ако ме попитат кое е чувството, което смятам за най-красиво или най-важно, ще се усмихна и ще отговоря: това, което е взаимно, споделеното чувство.