13 август, неделя
.jpg)
Как се влюби в него?Не знам, говорехме си...
13 август, неделя 09:08 РМ
Той започна пръв с едно много дълго изречение. И това окончателно ме зашемети.
-But are you really staying in Bulgaria, tell me because I would like to meet someday and how you will feel and I hope you have finished your work dear.
Но наистина ли оставаш в България кажи ми защото ще искам да се срещнем някой ден и как ще се почувстваш и дано си свършила работата мила.
Прочетох го. После пак. Прочетох го няколко пъти. И се учудих. Как може да се пише така? Явно, че може. Отговорих, че аз съм от България, че тук ще си остана, винаги. Той замълча. Не ми отговори.
По-късно аз започвам първа. Нямам търпение да разбера за какво иска да говорим. Вече е късно вечерта.
-Здравей! За какво искаш да говорим? Нека поговорим за фен страницата ти, която стои там, празна и недовършена.
-I'm here my dear I don't know if you could help me?
Тук съм, скъпа моя, не знам дали би могла да ми помогнеш?
-I don't know if you could help me. I'm a little short on money for part of my new project. They are not enough for me.
Не знам дали би могла да ми помогнеш. Не ми достигат малко парите за част от новият ми проект. Не са ми достатъчни.
Охо-о-о,...За какво ставало въпрос. Много рано се започна. Ето за какво било това "my dear". Но запазих самообладание. Исках да разбера за какво става дума.
- Съжалявам, но това е несериозно от твоя страна. Да си помагаме, да, но в друга посока, например интелектуална.
Мълчание. Размисъл. Той мисли, аз също. Реших аз да започна. Предложих му възможно решение, надълго и нашироко, описах и обясних, накрая обобщих:
- Надявам се, че съм била полезна, за да те мотивирам тази вечер. Мога също да ти помогна, ако искаш, интелектуално, разбира се. Помисли сериозно върху този въпрос.
Продължително мълчание.
- Защо мълчиш? Не ти ли харесва моето предложение? Не се сещам за друго.
Отново продължителна тишина.
-Утрото е по-мъдро от вечерта. Ако искаш, пиши ми утре. Може да се получи много успешен проект. Лека нощ!
Отново продължително мълчание. И изведнъж се появи съобщението му:
-Ok I'll be with you tomorrow, I'm working on my computer now, I love you.
Добре, ще бъда с теб утре, сега работя на компютъра си, обичам те.
Уау! Каква изненада! Що за глупост! От къде го измисли това? Толкова бързо? Признавам, последните думи от изречението бяха като музика за моите уши.
- Съгласен си, нали, дори и нищо да не се получи, няма да умрем, ако опитаме.
Тогава съжалих, че написах това. Има двуяко значение. Двусмислено е. Какво да опитваме? Как ли е разбрал това? А сега, когато го препрочитам разбирам, че съм се изразила непълно, неточно и неправилно.
Никакъв отговор. Не разбрах, приел ли е съвета ми, или не. Затова написах пак.
- Не спя, ако те е страх, че ще ме събудиш, недей. Ако имаш нещо да ми пишеш, направи го.
Явно му трябва време. Нека помисли, да поразсъждава, да се посъветва с някого, ако има нужда. Защо да ми вярва, аз съм за него една непозната. Идеалната непозната.
Съжалявам, че не мога да го погледна в очите. Защото контактът с очите е вратата към сърцето. Случвало ли ви се е да погледнете в очите на човек, към когото изпитване чувства и за няколко секунди да ви се струва, че не сте тук? Мозъкът ви работи много усилено, за да обработи информацията, която получава от очите. А когато се „изгубите“ в очите на друг, мозъкът ви не знае какво да прави с тази информация.
Общото между бебетата и влюбените е, че те осъществяват контакт с очите, за да формират емоционалната връзка. Очният контакт между влюбените се прави подсъзнателно. Според изследователите това е биологична реалност .
Ще разбера всичко утре.