11 август, петък
.jpg)
Как се влюби в него?Не знам, говорехме си...
11 август, петък
И се започна. Една кореспонденция, всяка сутрин, на обяд, всяка вечер. И така до края на август. Нали е месецът на отпуските. После през септември и октомври...На две различни територии.
- Hello how are you doing today hope you are ok my dear can we get too talk?
- Здравей, как си днес, надявам се, че си добре, скъпа, може ли да поговорим?
-Здравей! Нека да говорим. Какво искаш да знаеш? Професията ми ме е научила да приемам всички предизвикателства.
-How do you mean?
Какво имаш предвид?
-Сега можете да познаете каква е моята професия.
Когато сме изправени пред криза, това на първо място се отразява негативно на нашето психическо благополучие. И това, по ирония на съдбата, също ни помага да издържим и да оцелеем в същата криза. Тогава на помощ идват хора с моята професия, които трябва да ни помогнат, за да не изпаднем в още по-лоши ситуации. Поради тази причина професията ми е една от най-процъфтяващите в последно време и изглежда още по-обещаваща в бъдеще. Познахте ли?
Залях го с думите си. След това мое словоизлияние той замълча. Мълча повече от половин час. Сигурно си помисли: "Дали да си вземам тази беля на главата?" Но аз не го оставех да мисли много. Пак му писах, преди да ми е отговорил.
- Мина половин час, а ти не ми отговори. Защо? Има две възможности за това поведение:
Първата – не искаш – това е разбираемо; или
Втората - отлагаш отговора с 1 час, след 3 часа, за утре, за седмица по-късно...
Но отлагането е равносилно на отказване. Тогава имаш нужда от помощта ми. Аз съм психолог.
Тук малко се поизхвърлих, нали съм учила, пък и наистина това работя. И сега той ме изненада. Мълча цели три часа. Но аз пак го притиснах, написах му пак първа.
-Понякога просто трябва да промените начина, по който гледате на нещата. Точно това направих преди малко.