11 август, петък - продължение
.jpg)
Как се влюби в него?Не знам, говорехме си...
Продължение от 11 август, петък
Мълчание. Това не ми се понрави. След още три часа, късно вечерта, той се появи.
-Hi, Good evening, my dear, how are you doing hope you are ok. I was busy working all day if you no busy we can talk?
Здравей, добър вечер, скъпа моя, как си, надявам се, че си добре. Бях зает да работя цял ден, но ако ти не си заета, можем да поговорим.
-Здравей, тъкмо се прибрах. Бях на приятелска вечеря в ресторант. Много сърдечна, прощална вечеря. Развълнувана съм. Нека поговорим, ако искаш. За какво?
Аз наистина бях на вечеря, с приятели, които се тръгваха от страната. Казах му истината, не го излъгах.
-Ok hopefully you enjoyed yourself right
Добре, надявам се, че си се забавлявала правилно.
Какво влагаше в израза "правилно" забавление, не разбрах. Отговорих уклончиво.
-Но вече е твърде късно. Утре не съм на работа, този август съм в отпуск. Но, който утре ще е на работа, ще му е трудно. Ако е нещо важно?
Наистина беше късна вечер. Наближаваше полунощ. Той замълча и аз му пожелах "Приятна вечер". Сигурно имаше други очаквания, но аз ги провалих. Но и не се досети, че утре е събота. Може би за него не беше почивен ден? Кой знае...
Няма да скрия, че поведението му не ми допадна много. Ако аз бях заета с работа през деня, щях да се извиня и на насроча разговора ни за по-късно. Дори щях да определя и точния час за това. Но после се сетих, че той е като всеки мъж. А мъжете не са така организирани като нас, жените.
Добре, ще дочакам следващия ден.