17 септември, неделя
.jpg)
петък
Как се влюби в него?Не знам, говорехме си...
17 септември, неделя
И днес започвам пак аз, първа.
-Ти вече знаеш всичко. Ако си го чел, разбира се, но не съм сигурна в това. Сега ще продължа да живея с чиста съвест. Защото не съм скрила нищо от теб.
-Ok, I told you that I don't have access too the Google chat we can talk more here. Okay?Добре, казах ти, че нямам достъп и до чата в Google, можем да говорим повече тук. Добре?
-Не ми каза, че нямаш достъп. Причина? Възможно ли е да се помогне?
-I got a new email, we can talk here.Получих нов имейл, можем да говорим тук.
-Лесният начин е като прикачен файл към имейл. Но ти не споделяш новия си имейл с мен. Досега споделях всичко с теб. Разбираш ли, че става дума за взаимно доверие?
-Okay. I have see it where you sent it.Добре. Видях го там, където го изпрати.
-Не ти вярвам. Нямам ти доверие. Не си видял нищо. Защо ми говориш неистини?
Ти, скъпи, си заслужи това недоверие. Кой може да нарежда да имаш или да нямаш имейл някъде? Да го ползваш или не. Всеки може да има колкото иска имейли, където си иска.
Историята е лошо скалъпена. Може би от него, само за пред мен. Но и това ще преглътна. Искам да видя колко дълго ще продължи тази борба между нас. И с какви средства ще се води.
Но искам да му кажа и да му покажа, че всичко може да изглежда и в друга, в по-различна светлина.
Не закъснявай, любими. Човекът е като свещта. Не се знае кога ще угасне. Твоята любов утре може да не е нужна, а твоето извинение може да е излишно. Писмото ти утре може да не е прочетено, а завръщането ти може да не е чакано. Твоята нежност утре може да не е необходима. Защото утре може да бъде много, много късно.
Аз съм самокритична и познавам собствените си недостатъци. Затова приемам всяко твое решение, любими, безрезервно и без коментар. Ще се съобразя с него. Понякога ми трябва време, за да разбера, че това което търся е онова, което вече съм изгубила. Но ще се справя и с това. На сърцето ми му трябва повече време да разбере онова, което умът ми вече знае.
И се старая от където и да мина, да оставям най-доброто от себе си. Защото един ден може да се наложи да се върна. Ти трябва да постъпваш по същия начин, скъпи...
Може би ще се върнеш.