19 септември, вторник
.jpg)
четвъртък
Как се влюби в него?Не знам, говорехме си...
19 септември, вторник
Не можем да бъдем заедно, скъпи мой. За да са заедно двама души е необходима любов. Тя за една жена е необходима като обувките с високи токчета. Една жена носи обувки с високи токчета само когато до себе си има мъж, който ще я подкрепи, ако тя залитне.
Любовта променя хората, скъпи. Ти усещаш ли някаква промяна в себе си? Всеки, който изпитва любов трябва да си зададе въпроса: На какво ме учи любовта? На доверие. Да мислиш повече за другия, отколкото за себе си. Учи ни да не се отказваме, колкото и да ни е трудно. Аз няма да се откажа толкова бързо. А ти, любими, помисли ли за мен? Аз ли съм единствената, на която тук, във виртуалното пространство, казваш "скъпа", "любов", любов моя", "любима", "как си", добре ли си", "хапнала ли си"?
Понякога хората остават необвързани, не защото не искат да бъдат обичани, а защото са уморени от многото лъжи и празни обещания.
Вечерта пак аз съм инициаторът. И много пестелива на думите.
-Здравей, как си?
Отговорът последва веднага.
-I'm good and you?Аз съм добре, а ти?
-Започнах пълната си трансформация. Отрязах дългата си права коса. Направих я руса. И къдрава.
-OkДобре
-Опитвам се да се чувствам добре. Доколкото това е възможно.
-Ok ok ok ok
-Мислех, че имаш по-голям речников запас. Знаеш само една дума - Добре. И я пишеш с досада. Разочароваш ме. Ако не ти се пише, кажи, че имаш работа, че сте зает. Разбирам от половин дума. И разбирам, че нямаш време за мен, за мен не си свободен, винаги си зает с нещо друго.
-Не си ли любопитен как изглеждам с новата си визия? Няма на кого друг да се похваля.
-I haven't seen you so I don't know how you lookНе съм те виждал, така че не знам как изглеждаш.
Разговорът ни от тази вечер остана недовършен. Той има мои снимки, за тях ми написа комплименти, а сега не знае как изглеждам. Изпратих му отново мои снимки. Преди промяната на визията ми и след нея. Коментарът му последва.
-You are beautiful and you are acting like an old woman.Красива си, а се държиш като стара жена.
-Ти ме нарече "стара жена"? Няма да забравя тази обида. Аз съм на 35. А ти се държиш като малко дете. Харесал си си една играчака (разбирай - парите) и само за нея говориш.
-Готова съм. Тази вечер ще танцувам. Но нямам подходящ партньор сред колегите. По височина. Иначе всички са умни, интелигентни, образовани и галантни. Пропуснах да те информирам. Довечера ще празнувам с колегите. Цялата ни страна има празник. Ако не знаеш защо, прочети световната история.
-Тръгвам. Пожелавам на себе си приятно празнуване! Аз съм "стара жена" и знам много факти.
Никаква реакция. Никакъв коментар. Никакво извинение. Каква е тази студенина! Що за ледено отношение? Или липса на възпитание?
Защо не се отказах още тогава?