15 септември, петък
Как се влюби в него?Не знам, говорехме си...
15 септември, петък
Любими, ти отказа ли се от мен? Изостави ли ме? Кажи ми, какво да направя, за да те спечеля пак? Знам, че когато "интересът" свърши, месинджърът и чатът ще млъкнат и никой няма да се сеща за мен. Защото любовта съществува там, където нищо не се чака в замяна.
Забравих какво е топлина. Ръцете ми отдавна не прегръщат. Но аз вярвам в съдбата. Всичко си има причина. И любовта, и болката, и смъртта.
Ние всички сме чувствителни хора. Не сме безразлични към другите. Но е тъжно, когато човек не може да изживее любовта си.
-Моля, отговори ми, скъпи приятелю, за да знам какво да правя.
-Am here how are you I told you what you can do for meТук съм, как си? Казах ти какво можеш да направиш за мен.
Какво значи това? Не си се отказал, нали? Какви са тези пари, които не ти дават мира? Не проумявам. Каква е тази студенина в думите ти?
-So are you ready to send me the money which I told youГотова ли си да ми изпратиш парите, които ти казах?
- Какво направи, за да ги заслужиш? Не се натоварвай повече. Това е излишно. Пожелавам ти "успешна кариера".
- I had a project job I told you so I need the money for itИмам работа по проект, казах ти, така че имам нужда от парите за него.
-Are you helping me or not you know I don't talk muchПомагаш ли ми или не? Знаеш, че не говоря много.
-Понякога се правя, че не виждам истината. Защото искам да видя докъде ще стигне лъжата ти.
-OkayДобре
-Не чукай на вратата, зад която никой не те чака.
-OkayДобре
-Продължаваш да искаш пари, без да знаеш нищо за мен.
-We have talked for a long time. So tell me what else.Говорили сме дълго време. Та, кажи ми какво друго?
-Един ден ще разбереш, че си изгубил луната, докато си гонил звездите. Аз съм от хората, които живеят с малките неща, като топла дума и мил жест. Това е.
- You know how much I really want us to meet but am always here for you.Знаеш колко много искам да се срещнем, но винаги съм тук за теб.
Къде ми е бил умът тогава? Защо продължих да го разубеждавам? За тези пари...Защо? Аз го наричам "приятелю", а очаквам от него мили и нежни думи. Очаквам любов.
Умът ме пита: Не виждаш ли какво иска и търси този мъж от теб? Иска пари. Само пари. Нищо няма да получиш в замяна. Ще си купуваш любов ли? Сърцето ми му отговаря - влюбих се, какво да правя?.
Защо не ме хванеш за ръка, скъпи? Да повървим. Да се почувствам пак жена! Жадувана и чакана. И съблечи от мене тази самота! Хвани ме здраво! Не ме изпускай! Аз свикнала съм да вървя сама. Забравила съм милувките. Самотно скитах по света. Съдбата срещна ни. Не бе случайно. Участвахме в нейните игри. Но трепна нещо в мен незнайно. Напомни ми забравени мечти.
Мечтай си, мечтай си, скъпа Лили! Само това ти е останало.