30 август, сряда

30 август, сряда


Как се влюби в него? 
Не знам, говорехме си..

 

                                             30 август, сряда 


         -Скъпи! Извинявам се. Ядосах те, но и аз правя това, което искам. Чувствам се неловко и се тревожа за теб. 
          Как си? Добре ли си? Здрав ли си? Не ми се сърди, моля те. Надявам се да ми простиш. Моля. 

   Както в последните дни - без отговор. 

   Скъпи, една натрапчива мисъл се е настанила в главата ми. Не ми дава покой от два дни. Преследва ме и не мога да работя. Толкова е упорита, че ако не ѝ дам отговор, няма да получа спокойствие. Какво ме кара да мисля така? 

  Анализирах поведението ти през последните няколко дни и стигнах до определени изводи. Мога да дам аргументи, но ще се получи много дълго.
 
  Любими, разрешаваш ли да те попитам? Приемам, че си съгласен да го направя. Ти и без това няма да ми отговориш.
 
  И така, питам те: Любими, какво искаш да ми кажеш, или да направиш, но се страхуваш? Знаеш, че вярвам в приятелството, честността и уважението. Направи го. Не се притеснявай. Бъди откровен с мен. Нищо лошо няма да се случи.
 
  Целувам те за кураж! И искам да ми отговориш, разбира се. Чакам. 

  Ще се наложи доста да почакам, сигурна съм. 

  Така и стана.


MORE

FROM THE START
OpenCloseComments
Cancel