30 август, сряда
.jpg)
вторник
Как се влюби в него?Не знам, говорехме си..
30 август, сряда
-Скъпи! Извинявам се. Ядосах те, но и аз правя това, което искам. Чувствам се неловко и се тревожа за теб.
Как си? Добре ли си? Здрав ли си? Не ми се сърди, моля те. Надявам се да ми простиш. Моля.
Както в последните дни - без отговор.
Скъпи, една натрапчива мисъл се е настанила в главата ми. Не ми дава покой от два дни. Преследва ме и не мога да работя. Толкова е упорита, че ако не ѝ дам отговор, няма да получа спокойствие.
Какво ме кара да мисля така?
Анализирах поведението ти през последните няколко дни и стигнах до определени изводи. Мога да дам аргументи, но ще се получи много дълго.
Любими, разрешаваш ли да те попитам? Приемам, че си съгласен да го направя. Ти и без това няма да ми отговориш.
И така, питам те:
Любими, какво искаш да ми кажеш, или да направиш, но се страхуваш? Знаеш, че вярвам в приятелството, честността и уважението. Направи го. Не се притеснявай. Бъди откровен с мен. Нищо лошо няма да се случи.
Целувам те за кураж! И искам да ми отговориш, разбира се. Чакам.
Ще се наложи доста да почакам, сигурна съм.
Така и стана.