29 август, вторник
.jpg)
сряда
Как се влюби в него?Не знам, говорехме си...
29 август, вторник
Не гледам в лаптопа, не проверявам дали още си буден или вече спиш, нямам очаквания. Не смятам, че някои хора могат да се появят ей така, от нищото.
Но съм тъжна и тази вечер, вероятно не си струва.
Който иска, ще ме намери. Няма да ме остави с часове да чакам някакъв отговор. Заслужавам повече, заслужавам думи, които могат да ме накарат да се усмихна.
Заслужавам "лека нощ". Заслужавам съобщение. Заслужавам нещо наистина специално.
Умът ми пита сърцето ми: Как се влюби в него? А разбитото ми сърце отговаря: Не знам, говорехме си.
Дълго време се боях от това, да остана сама. Наложи се да свикна със самотата. Имаше моменти, в които имах нужда да пoговоря с някого, за да не полудея. Но сега обичам да съм сама. Честно. Самотата е голям лукс.
Този свят е пълен с лъжи и лошотия. Не трябва да се държим като добри ангели. Самотата ни приляга най-добре. Повтарям си: Знам, че не съм сама. Знам, че за мен има място в нечие сърце. Много често си го повтарям. Много често.
Умът ми също повтаря много често:"Не хаби съобщенията си за някой, който не ги чете. Не хаби думите си за някой, който не ги чува. И не хаби живота си за някой, който не го заслужава."
Но аз не го чувам.