2 ноември, четвъртък
.jpg)
петък
Как се влюби в него?Не знам, говорехме си...
2 ноември, четвъртък
Скъпи мой, любими, написах ти всичко, което имах да ти кажа. Изпратих го на всички възможни места, където ще можеш да го прочетеш. Нямам какво повече да ти кажа.
Всъщност, имам. Много ли е нужно, за да ме направиш щастлива? Не. Твоето "Okay my love" ми е достатъчно.
Ти ме лиши и от това малко щастие. Много ли искам? Не искам да чакам да ми пишеш, щом ти не намираш време за мен.
Сърцето ми се нуждае от повече време, за да приеме онова, което умът ми вече знае.
Всичко, което ти написах е самата истина. Споделих го с възможно най-любезните думи.
Ние с теб пропиляхме всички възможни шансове да бъдем заедно. Независимо къде - в реалния живот или във виртуалното пространство. И няма да обвинявам за това никой от нас двамата.
Така е най-коректно. Но ще поема отговорността, за да ти е по-лесно - аз не съм за теб. Ти ми предложи, аз не приех, сигурно ти стана гадно. Преместих темата в друга посока. Написах ти куп глупости. Нещата се влошават, когато оглупея. Ти замълча. След няколко часа аз поисках да говорим, но ти ми написа:
-No don't write anything I told before.Не, не пиши нищо, което казахме преди.
После ти си тръгна. И аз разбрах колко е гадно, когато те няма. Сигурно и ти си се чувствал така. Затова и замълча, този път за по-дълго.
И не съм се отказала от Сингапур. За четирите дни, през които бях там, научих много неща - и за теб, включително.
Липсваш ми, скъпи мой, ако искаш да ме зарадваш, поне малко, пиши ми.
Не вярвам, че ще го направиш, но се надявам.