1 ноември, сряда
.jpg)
събота
Как се влюби в него?Не знам, говорехме си...
1 ноември, сряда
Това е образът на моя любим мъж, който умря преди 11 години. Тогава бях едва на 24 години. В преносен смисъл, това е напразна надежда, мечта, която не може да се осъществи. Подчертавам, че илюзиите се срещат при психически здрави хора.
Това е основната причина да замина за Сингапур - да забравя всичко преживяно до сега. Да започна да живея отново. На друго място, в друга среда. Защо точно там? И аз не знам отговора.
-Вече можеш да работиш. На твоя компютър. Благодаря ти, че ме "изслуша". Ще ми пожелаеш ли нещо?
Когато те попитах това, ти написа "yes", бързо, без да се замисляш, кратко, ясно и много уверено. Но нищо не ми пожела. А аз се надявах да успея. И исках да ти напиша колко много исках да съм на мястото на твоя компютър. Очите ти да са дълго вперени в мен, да усещам постоянно ръцете ти върху себе си. Исках аз да съм твоя компютър. Но не ти го написах.
Надявах се също, че няма да изтриеш чата в онзи смешен месинджър. Молех те, нека да остане. Вероятно е да се върна много скоро. Ти ми обеща. Но спря да пишеш. Няколко дни след като се върнах. Но ти ми обеща!
Скъпи, много ми се иска да кажа на себе си - млъкни! Но не мога. Отмъщаваш ли ми? Защото не ти "помогнах". Не ти дадох онези пари, не ти купих онази карта, или за какво?
Замисли ли се защо ти разказах всичко преди да замина? Аз си зададох и този въпрос. Отговорът е - исках да усетя твоята загриженост, защото имах нужда от нея. Исках да чуя от теб:
-Защо заминаваш, остани, скъпа
-Какво ще правиш там, сама, любов моя
-Ще ти е трудно, не си го причинявай, ще се тревожа за теб
Нищо подобно не ми написа, нищо.
Мислех си, че като изпреча хилядите километри помежду ни, ще те забравя и ще започна всичко отново.