27 август, неделя
.jpg)
петък
Как се влюби в него?Не знам, говорехме си...
27 август, неделя
- Какво правиш? Как се чувстваш? Добре ли си? Притеснявам се за теб.
Отговор дойде чак вечерта, 20 минути преди полунощ.
-Why will you help me?Защо ще ми помагаш?
-Да оставим празните приказки настрана. Ти искаш помощ, не аз. Но какво ще получа в замяна? Отговори ми.
Той мълчи. Пълна тишина. Какво става с този човек? Замина ли някъде? Или не знае какво да прави?
Болка. Какво е болка? Да осъзнаеш, че си ненужен там, където обичаш. Казват, че очите са прозорец към душата. Аз не виждам очите му. Аз гледам за него, след него, а той си отива. Недей! Не го прави! Недей! Но след като го искаш, така да бъде!
Възможно ли е да е в Гърция? Той спомена нещо за някакъв проект там.
Любими, къде си? В Гърция? Толкова близо? И защо не дойдеш? От границата с Гърция до мен ти трябват само 2 часа, ако пътуваш с автомобил. Ако не го направиш, ще пропуснеш големия си шанс. И ще съжаляваш. За още една пропусната възможност. Пропуснатата възможност не може да се върне.
Господи, какво говоря, какво пиша? На кого?
На този, който успя да докосне сърцето ми със своето безразличие.