25 септември, понеделник
Как се влюби в него?Не знам, говорехме си...
25 септември, понеделник
Любими, ако сега се събудиш ще погледнеш телефона си, за да прочетеш „добро утро“, написано от някой, когото чакаш да ти пише. Не се притеснявай, ако не намериш нищо. Добро утро от мен за теб. ❤️ !
Спокойно, и аз не намерих нищо.
Една любов се пада в този един живот. Или я следваш неотлъчно, или я гледаш как си заминава. И аз не трябва да тъгувам по този мъж, който се опитва да ме забрави. Този привлекателен, безчувствен, безсърдечен, безсъвестен мъж!
Раздялата може да е хубаво нещо, само ако ще се завърнеш скоро. Защото за да започнеш нещо ново трябва да довършиш старото. Животът ни не трябва да е пълен с недовършени неща.
Какво не направих, за да те заслужа? Иска ми се, каквото и да става с нас, дали ще сме заедно или не, няма значение, да мислим и мечтаем за всичко само с любов в сърцата.
Пожелах ти да срещнеш жена, която да е достойна за теб! И духнах свещичката.
Боже мой, какво говоря? На кого?
-Защо винаги НЕ казваш нещата до края?
- No, my love. I was busy working on my computer. Do that was why ok tell me now am here what happened why are you not happy with me.Не, любов моя. Бях зает да работя на компютъра си. Това беше, защо, добре, кажи ми сега, тук съм какво се случи, защо не си доволна от мен.
Пак станах "любов моя". Ще има още изненади.
-Ако работиш на компютъра, ще те оставя на мира. Но не мога да забравя, че ме нарече „стара жена“. Мисля, че е неучтиво да се говори така с която и да е жена. Ти ме нарече едновременно „красива“ и „стара жена“. Не знам, дали това е комплимент или ми се подиграваш?
Защо се държиш така с мен?
Умът ми казва: И да чакаш отговор, няма да го получиш, Лили. Защо, ако мястото на което си сега не ти допада, не го смениш? Ти не си дърво. Лесно можеш да го направиш. Само поискай, скъпа.
Тогава взех решение да замина за Сингапур.