8 ноември, сряда
.jpg)
събота
Как се влюби в него?Не знам, говорехме си...
8 ноември, сряда
"Oh my God! I really love you. And I care about you so much which I will be your love forever.
Боже мой! Наистина те обичам. И толкова много ме е грижа за теб, че ще бъда твоята любов завинаги."
Така ми пишеше ти, а сега не си спомняш за мен.
Скъпи мой, помниш ли ме? Често ти повтарях, че ще ти пиша, за да не забравиш, че съществувам. Често те питах: Скъпи, ти забрави ли ме? А ти ми отговаряше: No, my love, или No, I love you. Даже това бяха последните думи, които ми написа. Без да броя онези думи, за парите.
Помниш ли ме, любими? Зная, че ме помниш. Как да се забрави тишината? Аз съм там, където винаги ще ухае на тъга. Аз съм там, където нощите отказват да заспят. Аз съм само полъх на жена. Аз съм само шепот в тишината, спомен някакъв ...и още нещо.
Добре, напиши ми, че си ми ядосан, че си ме забравил, напиши ми груби думи, че ме мразиш, да спра да пиша, да изчезна, да потъна в дън земя, да не се появявам повече...Тогава ще ти повярвам.
Какво си мислиш за мен? Тя ще пише, ще пише, и ще се откаже, нали? Но не си познал! Докато не ми напишеш истината няма да се откажа!
Но и след това ще продължавам да ти пиша. В моят блог, който носи моето име - www.pepatabakova.com. Тук. На това място. На четири езика е. Ака го прочетеш ще видиш как си изглеждал през моите очи. На мястото, което не можеш да заличиш, да изтриеш. Не заличавай нищо. Не го прави повече! Никога отново!
Невъзможно е да обичам и да бъда разумна!
Любими, искам да ми пишеш и да обясниш на сърцето ми как да спре да те обича!
Имам много имейл адреси, ще ти пиша от всички възможни места, докато не ми отговориш и не ми напишеш истината. И те съветвам да го направиш, събери смелост и го направи.
Целувам те!