6 ноември , понеделник
.jpg)
понеделник
Как се влюби в него?Не знам, говорехме си...
6 ноември , понеделник
Здравей, скъпи мой,
Нашето виртуално общуване, което почти месец вече не съществува, защото ти изчезна и мълчиш, ме накара да се замисля много сериозно.
Аз имам задължението към себе си да намеря начин, по който да изживея живота си пълноценно и щастливо. Като се доверявам и на съдбата. Ако нещо не се е случило така както го искам, значи, че се е случило така, както е най-добре за мен. Но за жалост не винаги го разбирам веднага. Ето, трябваше ми почти месец, за да го разбера.
Любовта ми към теб предполага, че трябва да ти вярвам безусловно. Но това не означава, че ти можеш да ме лъжеш постоянно, или да изчезваш и се появяваш когато ти хрумне.
Започнах да познавам кога ти вече не се интересуваш от мен. Спрях да плача, не се моля, не страдам, не съжалявам, не се унижавам. Време е тихо и достойно да напусна терена.
Не искам да хабя съобщенията си за теб, защото ти не ги четеш. Не искам да хабя думите си, защото ти не ги чуваш. Излиза, че хабя живота си за теб, а ти не го заслужаваш.
Установих, че те обичам, но мога да взема решението да ти кажа "сбогом". Може да ми липсваш всеки ден и въпреки това ще се радвам, че вече не си в живота ми.
Ти, който се вричаше във вярност и любов към мен много бързо ме забрави. А следващият мъж в живота ми сигурно няма да е нито по-красив, нито по-умен, нито по-интелигентен. Но съм сигурна, че ще ме разбира, ще ме уважава и ще цени достойнството ми.
Да продължа ли да те убеждавам в любовта си? Безсмислено е. Ти сам трябва да стигнеш до тази истина, за да повярваш в нея.
Любими, искам да дойдеш и да обясниш на сърцето ми как да спре да те обича!