5 октомври, четвъртък
Как се влюби в него?
Не знам, говорехме си...
5 октомври, четвъртък
Рано сутринта.
-Скъпи мой, тръгвам. Време е да се сбогуваме. Не знам какво ще стане с мен. Но имам чувството, че скоро ще се върна. Запомни ме, ако можеш.
My dear, I'm leaving. It's time to say goodbye. Remember me if you can.
Нищо. Пълна тишина. Думите ми, сякаш са казани, сякаш са написани в празното.
6 октомври, петък 9:03 РМ
- Аз съм, пристигнах. Намерих Wi-Fi. Добре съм. Целувки!
-Скъпи мой, тръгвам. Време е да се сбогуваме. Не знам какво ще стане с мен. Но имам чувството, че скоро ще се върна. Запомни ме, ако можеш.
My dear, I'm leaving. It's time to say goodbye. Remember me if you can.
Нищо. Пълна тишина. Думите ми, сякаш са казани, сякаш са написани в празното.
6 октомври, петък 9:03 РМ
- Аз съм, пристигнах. Намерих Wi-Fi. Добре съм. Целувки!
Последва светкавичен отговор. И остави у мен впечатлението, че е чакал с нетърпение да му се обадя.???
-Where are you now my love in what country?-В Сингапур. Чакаха ме, приютиха ме, ще се погрижат за мен. Facebook е на моя смартфон. Тук е почти 3 сутринта. Искам да спя.
Къде си сега, любов моя, в коя страна?
-OkayИ наистина, колегата на баща ми, Джефри, ме чакаше, както се бяхме разбрали. Настани ме при семейството си, обгрижваха ме всички. Дори той, вече пенсионер, лично ме придружи на следващия ден до няколко агенции за набиране на персонал. Искаше да ме запознае с обстановката.
Добре
Всичко се е променило. Нормално е, минали са почти петнадесет години от последното ми посещение в тази екзотична азиатска страна. Но е станало още по-красиво.
7 октомври, събота
Преди два дни, в Абу Даби, на международното летище. Престой за прекачване. Чакам повикването, като смятах да почета от книгата, която си нося. Но си купих и пакетче бисквити.
Преди два дни, в Абу Даби, на международното летище. Престой за прекачване. Чакам повикването, като смятах да почета от книгата, която си нося. Но си купих и пакетче бисквити.
Един млад, симпатичен мъж попита дали мястото до мен е свободно. Кимнах с глава. Той седна. Между нас остана едно празно място.
Започнах да чета, но с периферното си зрение забелязах, че той си взима от бисквитите. Аз се позамислих, имах желанието да му направя забележка, но се въздържах. Реших и аз да си похапна. Той си взима бисквита, и аз си взимам една от пакетчето. Той си взима и аз също си взимам след него.
Остана само една, последна бисквита в пакетчето. Симпатичният мъж я разчупи на две равни части и ми подаде едната половина. Аз я взех, чух повикването за пътниците и тръгнах без да се обръщам.
Няма да ви казвам какви думи ми бяха на езика. Успях да ги преглътна. Седнах в самолета и отворих чантата си, за да извадя книгата. О, ужас! Моето пакетче с бисквити лежеше спокойно на дъното ѝ, цяло.
Какво? Той не е ял от моите бесквити, аз съм яла от неговите!
Добре, че се сдържах да не го наругая. Явно, не съм добър човек!
Добре, че се сдържах да не го наругая. Явно, не съм добър човек!