27 октомври, петък
.jpg)
четвъртък
Как се влюби в него?
Не знам, говорехме си...
27 октомври, петък
Самотата, скъпи мой, не се измерва с присъствие. Може много хора да са около мен, а в душата ми да е пустиня. И само един човек, даже на километри от мен, може да сгрее душата ми. И това си ти, любими.
Искам да прочета: How are you doing today my love?, написано от теб.
Уау! Ти ще ме попиташ как съм? Това ще е голяма изненада! Истината ли да ти кажа?
И аз ще ти напиша: Здравей, любими, аз съм. Как си? Няма те. Притеснявам се за теб.
Но понякога е най-добре да си поема дъх и да не казвам нищо. Не защото не знам какво да кажа, а защото знам какво НЕ трябва да кажа.
Но не мога. Защото рано или късно човек си плаща за всичко. И за доброто и за лошото. И за взимането, и за даването. И за лъжите. И за гнева. За всичко.
Тъжна съм. Имам нужда ти да сгрееш душата ми, любими.