25 ноември, събота

25 ноември, събота


Как се влюби в него?
Не знам, говорехме си...

                                       
                                          25 ноември, събота


   Почти цяла седмица пак нямам вест от теб. Рано сутринта е. Пак ти пиша, любими. Скъпи мой, притеснявам се за теб. Напиши ми, че си добре. Нищо друго.

   Скъпи мой, сега ще ти напиша нещо, което те моля да прочетеш. Как ще го направиш, не знам.

   В наши дни разумът и любовта са скарани. Аз и ти можехме да създадем едно вълшебство.Ти си прекрасен мъж, но аз не съм за теб. Благодаря ти, че ми отвори очите. И тъй като хубави мъже вече са заети, аз ще се хвърля през глава в празнотата.
 
   Питам се, дали това е правилният път, който съм поела? И си отговарям: Правилният път е този, който ме води там, където се чувствам щастлива.           
   Давам всичко за теб, за да се върнеш при мен. Сърцето ми бие за теб. Душата си давам за теб. Вярваш ли в това? Припомни си, че си ме обичал някога. Припомни го и на мен. Напиши ми пак:
-No my love, I was busy working on my computer. That's it, why are you angry?, Ok tell me now, I'm here, what happened, why aren't you happy with me?
Не, любов моя, бях зает да работя на компютъра си. Това e, защо си сърдита? Добре, кажи ми сега, тук съм, какво се случи, защо не си доволна от мен?
   Помниши ли, какво ти писах веднъж? Когато ти се оправдаваше с работата си на компютъра. Но вместо да ти го кажа, аз продължих със студеният и неангажиращ тон да пиша необмислени изрази, с които може би те отблъсквах.

   Помниш ли, какво ми написа на 4-ти октомври? Аз ще ти припомня, ако си забравил. Написа ми:

- I don't like much message ok I have told you this this is why I don't like S***** anymore ok we can get together married if you really want me.
Не ми харесват многото съобщения, добре, казах ти това, затова вече не харесвам С*****, добре, можем да се оженим, ако наистина ме искаш.

   Защо написа това? За да получиш парите ли? За да ме накараш да ти повярвам и да ти ги дам? Ако ми обясниш защо го написа, ще те разбера. Ще се опитам да те разбера.

   Преди си казвах, че нещата ще се променят. Сега си казвам, че има само един начин да се случи това - да променя себе си. Защото има въпроси, които повече няма да задавам. И отговори, които вече не ме интересуват.

   Написах ти, ще го повторя, дано да го прочетеш. Някога, след време, ще чуеш името ми. И тогава ще разбереш какво е да искаш, но да нямаш.
 
   Това чувствам аз сега. А ако нямаш мен, значи нямаш нищо.
 
   Но човек не може да има всичко, нали, скъпи? Няма къде да го сложи!

   Целувам те!


MORE

FROM THE START
OpenCloseComments
Cancel