23 ноември, четвъртък

23 ноември, четвъртък


Как се влюби в него? 
Не знам, говорехме си...


                                             23 ноември, четвъртък



   Размишлявах, почти не спах през нощта и рано, рано сутринта му написах.

   Скъпи мой, добро утро!

   Гладувал ли си някога, за да спестиш пари за нещо, от което наистина се нуждаеш? Аз гладувах, за да купя лаптопа си преди години. Заделях пари от заплатата си, а за храна ми оставаха само за малко хляб и кисело мляко.
 
   А за пътуването до Сингапур трябваше да ям по два моркова на ден – един за обяд и един за вечеря.
 
   А ти, ти, ти продължаваше да ми искаш пари. Един ден, спомням си, че беше петък, бях много ядосана и след работа отидох в боксовата зала. Сложих си спортната екипировка, качих се на кантара, превързаха ми ръцете и ми сложиха ръкавиците. Качих се на ринга пред боксовата круша.

   И...представих си, че ти си пред мен. И започнах - прав десен удар, прав ляв, десен, ляв, десен, десен, ляв, ляв, ъперкът, още един ъперкът и така докато припаднах...
 
   Това е моят гняв. Моето наказание, което давам на себе си, заради твоите грешки.
 
   На следващия ден останах в леглото до обяд. Нямах сили да се изправя на краката си. Ти ме попита:
               
-So te me how are you doing today hope you are ok my love?
 Кажи ми как си днес, надявам се, че си добре, любов моя?
   И аз те излъгах, като ти обясних, че се дължи на многото работа през предишния ден. Ти ми повярва. 

   Тогава, в боксовата зала, те "набих" добре и свалих 2 килограма от теглото си. Но това не ти помогна, изобщо не ти помогна. Ти продължаваш да ми искаш пари. Четвърти месец вече. Но това си ти, малко безразличен, безсърдечен, но много привлекателен. За мен.

   И не знам защо си мислиш, че имам пари. Да кажем, че намеря тези пари и ти ги изпратя. За мен това би било като да отворя прозорци и да пусна парите на улицата, без да се интересувам какво ще се случи с тях. И следващите два месеца ще съм само на моркови. 

  Съжалявам, скъпи мой, обичам те, но не съм мазохист. Аз обичам и себе си, любими. Освен това продължаваш да не ме ухажваш достатъчно!

  Целувки! Този път малко повече от вчера!

  Попитах сърцето си: Защо ми позволи да се влюбя в мъж, който не ме иска?    А то се сви от болка и замълча.


MORE

FROM THE START
OpenCloseComments
Cancel