16 ноември, четвъртък
.jpg)
петък
Как се влюби в него?Не знам, говорехме си...
16 ноември, четвъртък
Продължавам да пиша. Надявам се, да имаш волята да прочетеш всичко.
Погледнато по друг начин, трябва да си щастлив, че можеш да общуваш с човек като мен. Без задължения, без обвързване, само с кореспонденция. Искам да си остане така. Всички контакти трябва да бъдат запазени, защото никога не се знае кога ще ни потрябват. Освен това сме на разстояние един от друг, което е много добре.
Предлагам да продължим да си пишем. Но не за пари! Моля, не увеличавайте страха ми от изоставяне. Съгласен ли си? Мога да ти дам всичко друго. Мога да ти дам къщата си, моята огромна библиотека от над 3000 книги, мога да ти дам други ценности, които имам. Мога да ти дам душата си, въпреки че това е всичко, което ми е останало.
Искам да се чувстваш комфортно в моята компания. Искам същото и за себе си. От време на време ме питаш: "Как си днес, любов моя?", "Добро утро, my lady! Как си днес?", "Здравей, добро утро, любов." Ще продължа да те наричам "Скъпи мой", ще продължа да ти пиша "целувам те". Съгласен ли си?
Всъщност кога ще ми напишеш истината за себе си? Хайде кажи ми. Бъди честен и прям с мен. Както и аз съм с теб. Кажи ми най-после истината.
Не искам нищо друго. Това, което имам, ми е достатъчно. Не мога да имам всичко. Къде ще го сложа? Спомням си, че ми обеща точно това, което искам сега. И не можем да имаме всичко, разбери това най-накрая.
Целувки!
Прояви малко разум и прочети какво съм ти написала, за да ме разбереш. Ако не е важно за мен, защо да ти го пиша? И ми покажи, че си внимателен и тактичен мъж, като ми напишеш отговор.
Виж колко много въпроси ти зададох. Но нека не е само с едно изречение. Съгласен ли си? Много неща оттук нататък зависят от твоя отговор. Оттук нататък всичко е в твоите ръце. Ако не ми отговориш, това ще е последното ми писмо до теб.
Още много целувки!