4 декември, понеделник
Как се влюби в него?Не знам, говорехме си...
4 декември, понеделник
Любовната история на Лили и нейния виртуален любим има продължение. Ето откъси от нейния дневник.
Много време измина, откакто му писах на всички възможни адреси и места. И спрях, защото реших, че няма вече никакъв смисъл. Не остана място, където не съм му писала. В Gmail и Google chat съобщенията ми оставаха непрочетени. Във Fasebook месенджъра не беше вече възможно, фен страницата му е заличена, акаунта му е изтрит. В WhatsApp - също. Остана ми само моят дневник.
Бях като в безвъздушно пространство. Слушах тихичко музика и сърцето си, което плачеше, и пишех. А той, той ми беше постоянно в главата. Не можех и да спя.
Вече разбрах, че мъжете си тръгват бързо, като забравят да благодарят и за любовта, и грижата. Но понякога се връщат. А ние, жените мислим дълго преди да си тръгнам, но си тръгваме завинаги. Аз мислих дълго и още не бях взела решението да си тръгна.
И изведнъж се появи отговор на едно от моите писания:
- I'm still in! You know how much I love you but you don't love me you don't want me, i sad 😔😔😔Все още съм тук! Знаеш колко много те обичам, но ти не ме обичаш, не ме искаш, тъжен съм 😔😔😔
-Къде си? Никъде не те намирам. Нито в WhatsApp, нито в Telegram, нито във Facebook, няма те. Защо ме напусна?
Никакво обяснение. Но, признавам, зарадвах му се. Издържах цели осем седмици! Без него. Сърцето ми отново пламна.